* English text - below
Следващите дати, в които нашата изложба намери домакинство са 17.12.2009 - 11.01.2010г, в два софийски офиса на Първа Инвестиционна Банка. Това са централният и най-новият офис на банката, на адреси: “Драган Цанков“ №37 и бул. “България” 81 Г
Успяхме да подготвим малки репродукции на фотосите, в два размера: картичка (13/18см) и малък плакат (20/30см), които вече ще имате възможност да си вземете и да дарите съотв. 5 или 9лв за продължаването на програмата ни в Западна България (района, от който настоящите фотоси бяха взети). С това поставяме началото на нов фонд - фонд "Западна България" - в който всеки желаещ може да дари средства за развитието на местни инициативи в този изостанал и отдалечен голям регион на родината ни. Даренията могат да стават както чрез картички и постери на живо в настоящата и бъдещите локациии на изложбата, така и директно в сметката на този фонд, в която ще отиват всички средства за програмата: BG95FINV91501000042808. През 2010 информация за това къде са отишли набраните средства, ще получите от тук - блога на проекта - както и от сайта на ФРГИ (http://www.wcif-bg.org/).
Следващите, вече известни, дати и локации, са:
13.01.2010 г. - 30.01.2010 г. в гр. Стара Загора, регионална библиотека “Захарий Княжески”, бул. “Руски” 46
1.02.2010 г. - 28.02.2010 г. в МОЛ Варна, ул. “Владислав Варненчик” 186
22.03.2010 г. - 11.04.2010 г. в гр. Русе, изложбената галерия на Royal City Center, ул. “Александровска” 26
Благодарим ви, че бяхте с нас!
Елате пак за още актуални детайли по развитието на проекта.
***
The next dates when our exhibition will be held are 17 December 2009 – 11 January 2010 in two Sofia offices of The First Investment Bank. These are the central and the newest of the clients’offices of the Bank, at 37 Dragan Tzankov str. and 81G Bulgaria blvd.
We succeeded in preparing small reproductions of few of the photos, in two sizes: 13/18cm (card) and 20/30cm (poster) that can be taken from the exhibition. In return we would expect you to make a small donation for our newly established fond, “The West Bulgaria Fund”, that will further support initiatives in the same region as the ones, where the photos have been taken. You can make donations eigther in the exhibition locations, or directly through the bank account of this newly established fond, where all finances for this programme will gather: BG95FINV91501000042808, First Investment Bank. In 2010 we will provide you with info on the money collected and spent throughout the programme, here, as well as on the website of the Workshop for Civic Initiatives Foundation (http://www.wcif-bg.org/)
The next dates and places of our travelling exhibition, that are already known, are:
13.01.2010 – 30.01.2010, Stara Zagora, Regional Library “Zahariy Kniazheski”, 46 Ruski blvd
1.02.2010 – 28.01.2010 Varna, at Mall Varna, 186 Wladislav Varnenchik blvd
22.03.2010 – 11.04.2010, Russe, at the exhibition hall of the Royal City Center, 26 Alexandrovska str.
Thank you for visiting us!
Visit our blog again to learn the latest developments about our project!
сряда, 16 декември 2009 г.
вторник, 15 декември 2009 г.
Селото на банатските българи - The village of the Banat Bulgarians
„По конец”Той поддържа къщата си в маниакален ред и чистота. Всяка стая превръща в музей на ежедневието на банатските българи.
In Strict Order
He meticulously cleaned and maintained his house in strict order, transforming each room into a museum of everyday life of the Banat Bulgarians.
* English text - below
След това отидох в селото на банатските българи, Бърдарски геран. Нетипична архитектура и пейзаж – два кордона борове, нетипична за региона растителност. Разговарях с ПР-ката на Бяла Слатина. Това са българи-католици, изселени са в Германия от Хитлер през втората световна война, защото са живели по-преди във времето в Германия. Този човек на фотографията е наследник, навремето е бил спортист и обожава шаха. Бил също отличник в стрелбата и заради това е бил по-ценен и уважаван и е успял да излезе навън и да основе общество на банатските българи извън нас – в Сърбия. Там е някак си друго, накрая на пътя е. Пътят свършва там. (Каквото и да направиш няма къде да избягаш после ;)
Като се върнали след войната са им дали земя, без да плащат данъци, и те били много работливи. Построили си от типичните си къщи от кирпич – с дебели зидове, в кофража се трамбова глината. Зимата са топли – лете са студени. Голяма чистота, културата им е малко шарена – килими, цветенца, много работливи хора, които си държат на традициите. Дома, в който влязох – такава градина! в къщата на един мъж, който живее сам в кирпичена къща. Къщата се прави само от глина, без слама. Къщите са на два етажа, с гредоред. В средата на къщата се прави помещение, в което се пали огън. Едната част на въздуховод отоплява едната част на къщата – другата – в другата половина. А в средата на къщата има на върха място за закачане на месо, което от тази топла стаичка се опушва на тавана и те казват, че една година може да изкара месото така приготвено – типична за тях рецепта. Така къщата е много чиста – само тази стая се замърсява. Прецизно измислен дом. Изобщо – животът е много естествен. Там сега се инвестират немски пари в един стар немски манастир – наоколо започват да се купуват къщи, защото ще се строи германски пансион, който за децата от селото ще бъде безплатен – и затова хората се заселват сега там, понеже ще бъде качествено образованието. Спокойно и чисто е, за разлика от повечето места наоколо...
(следва)
***
After that I went to the village of the Banat Bulgarians, Burdarski Geran. It strokes me with its atypical architecture and landscape – two rows of pine trees - atypical vegetation for the region. Its population comprises of Bulgarian Catholics, who were exiled to Germany by Hitler during the Second World War. I spoke with the PR officer of the town of Biala Slatina. This man is a photography successor; he used to be an athlete and loves to play chess. He was also an excellent shooter, therefore he was well respected and was able to go abroad and managed to establish the Banat Bulgarians’ Society in Serbia. It is somehow different there. The road ends there. (Whatever you do you cannot run away afterwards ;)
Upon returning after the war, they were given land, for which they did not have to pay taxes. They were also very hard-working. They built themselves some of the typical houses made out of sun-dried bricks – with thick walls. They are warm during the winter and cool during the summer. Their culture is colorful and they are very clean and hardworking people, who hold on to tradition. The home I visited had a wonderful garden; it belonged to a man who lived there all by himself. The house was made out of clay without the use of hay. The houses have two floors with trimmer joists. In the middle of the house there is a big room where fire is lit. In the middle of the house there is a hook on the ceiling used for hanging meat, which is smoked by the room’s own heat, and the meat can last one year like that, according to the local recipe. Only this room gets dirty, the rest of the house is very clean – a home designed with precision. Life, as a whole is very natural there. At the present moment, German funds are being invested in the renovation of an old German monastery. Also, a lot of the houses in the region are being sold, because a German boarding house is going to be built, which will be free of charge for the local children. A lot of people are settling there because of the quality education that is going to be offered. It is a very tranquil and clean place, unlike the surrounding area...
(to be continued...)
четвъртък, 3 декември 2009 г.
Септемврийци - Septemvriytsi
„На фокус” - Тя произхожда от едно от най-милите ромски семейства. Преди години глаукомата уврежда зрението й. Изключително интелигентно момиченце, което обича да помага на мама в къщната работа. Дано глаукомата не попречи докрай на любимото й занимание – четенето.In Focus - She comes from one of the kindest Roma families. Years ago she was afflicted with glaucoma which damaged her eyesight. She is a very intelligent little girl who likes to help her mother with the housework. Hopefully the glaucoma will not get in the way of her favourite pastime – reading.
* English text - below.
Продължаваме с интервюто на фотографа: „После заминах за козлодуйския регион – 3-4 места” – продължава Тихомир. Село Септемврийци – е недалеч от Козлодуй. Срещнах се с хората от ромската махала. В махалата има едно място, което местните са си направили перфектно - център с градина, с пързалка, 2-3 страхотни помещения. Там са ромските майки, които се занимават с децата от квартала. Така децата вместо да ходят и да правят глупости в свободното време играят на „Не се сърди човече” или на карти. Проблемът там е здравен – децата имат астма, глаукома и т.н. – заради климата и хигиената. Почти всички живеят в неизмазани стаи, градени от стари материали...
More notes on the photographer's travel: „Later on I left for the Kozloduy region – where I made 3 or 4 stops.” – continues Tihomir. The village of Septemvriitsi is not very far away from Kozloduy. There I met people from the Roma community. The locals there have created a perfect place – a children’s center with 2, 3 rooms and a slide, where the children can spend their free time playing board games, cards, etc., instead of getting into trouble. Many of the children there have health problems – asthma, glaucoma, etc., due to the local climate and to bad hygiene. Almost all of them live in unpainted rooms built of old materials…
четвъртък, 26 ноември 2009 г.
Интервю с фотографа, начало - Interview with the photographer, Ist part
„Слава под прахта”Революциите в България приключват така. Най-много да кръстят булевард или улица на твое име.
Glory Covered by Dust
That’s how revolutions in Bulgaria end. At most you get a street or boulevard named after you.
*English text - below
Тъй като изложбата е следствие на едно пътешествие, по-долу започваме да представяме извадки от разговора с фотографа Тихомир Илиев за отделните места, посетени от него:
Село Голема Раховица беше първото посетено място, с него стартирах много силно. Докато чакахме да се съберат и да поработят децата, участници, за да се поотпуснат преди да ги снимам, ходихме до порутеното училище, което някакъв бизнесмен е купил. Това не е част от проекта по никакъв начин, но хората искаха да ми покажат училището, защото им е нужно пространство, имат нужда от една стаичка. А 15 години това нещо ей-така си седи – а те имат нужда от площ, от пространство. Сега там е страшна разруха. Иначе самите жени, които се занимават с изпълнението на проекта са страхотни – те са първенци в района, там те са много видими, изобщо не са невидими. Обаче тук в големия град никой не знае за тях, тях той е ала-бала. Тези жени обожават да работят с деца, даже работата, за която получават средства, я доразвиват и правят допълнителни неща с тези дечица – ангажират ги с екологичното състояние на района, с това да помогнат на някой стар човек, да развиват гражданското си мислене. Страшно уважение има към тях – те ми помогнаха да няма бариера между мен и хората, които съм снимал.
Това беше първото ми място и с него стартирах много силно.
***
Тъй като изложбата е следствие на едно пътешествие, по-долу започваме да представяме извадки от разговора с фотографа Тихомир Илиев за отделните места, посетени от него:
Село Голема Раховица беше първото посетено място, с него стартирах много силно. Докато чакахме да се съберат и да поработят децата, участници, за да се поотпуснат преди да ги снимам, ходихме до порутеното училище, което някакъв бизнесмен е купил. Това не е част от проекта по никакъв начин, но хората искаха да ми покажат училището, защото им е нужно пространство, имат нужда от една стаичка. А 15 години това нещо ей-така си седи – а те имат нужда от площ, от пространство. Сега там е страшна разруха. Иначе самите жени, които се занимават с изпълнението на проекта са страхотни – те са първенци в района, там те са много видими, изобщо не са невидими. Обаче тук в големия град никой не знае за тях, тях той е ала-бала. Тези жени обожават да работят с деца, даже работата, за която получават средства, я доразвиват и правят допълнителни неща с тези дечица – ангажират ги с екологичното състояние на района, с това да помогнат на някой стар човек, да развиват гражданското си мислене. Страшно уважение има към тях – те ми помогнаха да няма бариера между мен и хората, които съм снимал.
Това беше първото ми място и с него стартирах много силно.
***
As the exhibition resulted from a journey around the country, following e start presenting some excerpts from the comments of the photographer Tihomir Iliev on the sites he visited.
The village of Golema Rakovitsa was the first place that I visited. While we were waiting for the children to gather, we went to the old ruined building of the school which was now owned by a local businessman. This was not in any way part of the project but people there wanted to show me the school, because they need space, they need one room, and this building has been just standing there for the past 15 years, complety demolished. The women who work on the project are great – they are leaders in the region and keep themselves visible, they are not at all invisible. Here in the big city, however, nobody knows about them, for them all this is yada-yada. These women love to work with children, they even further develop the project activities for which they receive funds and do additional activities with these children – try to engage them in ecological events, in helping the elderly, in developing their civil mind set. They are very well respected – they helped me to melt the barrier between me and the people whom I photographed.
This was the first place that I visited – a very strong starting point for me.
The village of Golema Rakovitsa was the first place that I visited. While we were waiting for the children to gather, we went to the old ruined building of the school which was now owned by a local businessman. This was not in any way part of the project but people there wanted to show me the school, because they need space, they need one room, and this building has been just standing there for the past 15 years, complety demolished. The women who work on the project are great – they are leaders in the region and keep themselves visible, they are not at all invisible. Here in the big city, however, nobody knows about them, for them all this is yada-yada. These women love to work with children, they even further develop the project activities for which they receive funds and do additional activities with these children – try to engage them in ecological events, in helping the elderly, in developing their civil mind set. They are very well respected – they helped me to melt the barrier between me and the people whom I photographed.
This was the first place that I visited – a very strong starting point for me.
вторник, 17 ноември 2009 г.
Лицата на невидимото в Дом на киното до 30 ноември - The Faces of the Invisible in Dom na Kinoto till November 30th
* English text - below Вчера, 16.11.2009, в Дом на киното бе открита фотоизложба „Лицата на невидимото”. Приветствената реч бе поднесена на български език от г-н Джошуа Тембладър, посолство на САЩ. "Понякога е лесно да игнорираме или да пренебрегнем хората в неравностойно положение, защото не искаме да повярваме или не мислим, че може да има разрешение на тези реални и трудни проблеми" - сподели г-н Тембладър. "Вглеждайки се отблизо, обаче, както и тези снимки ни карат да правим, е важна стъпка в посока намирането на иновативни начини за работа за постигането на общите ни цели за включване и уважение. Събития като днешното ни дават възможност да се съберем и да извадим наяве проблемите на тези, които са маргинализирани. Мисля, че фотографиите са достатъчно красноречиви" - изтъкна дипломата.
На откриването присъстваха представители на бизнеса и медиите, фото-средите и неправителствения сектор, както и много киноманиаци, тъй като изложбата съвпада по време с фестивала Киномания. След официалната част гостите си побъбриха на чаша вино от "Вини Сливен" и вкусни хапки от "БЕЛЛА" - за социалните каузи и тяхната видимост, за благотворителността на бизнеса у нас, за мястото на фотографията в изкуството и живота...
Изложбата включва фотоси, придружени от кратки поетични пояснения, които отразяват пътешественическите впечатления на автора - фотографът Тихомир Илиев. Той обхожда шест населени места в западна България, в които граждански организации или групи работят по различни теми, обединени от религиозното си и етническото разнообразие – католици, православни и християни, българи, роми, турци, банатски българи... Общо за всички тях е също обединението около някаква значима за местната общност идея, около която цялата общност работи заедно, с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”.
Изложбата ще продължи до края на ноември в Дом на киното, след което ще се отправи на пътешествия из страната. Градовете, изразили желание и интерес да я подкрепят до този момент, са Стара Загора, Варна, Пловдив, Габрово, Русе и Бургас. Концепцията на изложбата е да пътува из пространства, които не са непременно обозначени като културни (МОЛ Варна се включва образцово в тази концепция като домакин на изложбата през февруари) – за да може посланието й да достигне до по-широк кръг посетители, а не само до тези, които следят редовно културния афиш. Организаторите, фондация „Работилница за граждански инициативи”, са отворени за нови покани и домакинства, които да приютят за кратък период техните фотоси. Предвидени са благотворителни разпродажби на фотоси в различни формати.
На откриването присъстваха представители на бизнеса и медиите, фото-средите и неправителствения сектор, както и много киноманиаци, тъй като изложбата съвпада по време с фестивала Киномания. След официалната част гостите си побъбриха на чаша вино от "Вини Сливен" и вкусни хапки от "БЕЛЛА" - за социалните каузи и тяхната видимост, за благотворителността на бизнеса у нас, за мястото на фотографията в изкуството и живота...
Изложбата включва фотоси, придружени от кратки поетични пояснения, които отразяват пътешественическите впечатления на автора - фотографът Тихомир Илиев. Той обхожда шест населени места в западна България, в които граждански организации или групи работят по различни теми, обединени от религиозното си и етническото разнообразие – католици, православни и християни, българи, роми, турци, банатски българи... Общо за всички тях е също обединението около някаква значима за местната общност идея, около която цялата общност работи заедно, с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”.
Изложбата ще продължи до края на ноември в Дом на киното, след което ще се отправи на пътешествия из страната. Градовете, изразили желание и интерес да я подкрепят до този момент, са Стара Загора, Варна, Пловдив, Габрово, Русе и Бургас. Концепцията на изложбата е да пътува из пространства, които не са непременно обозначени като културни (МОЛ Варна се включва образцово в тази концепция като домакин на изложбата през февруари) – за да може посланието й да достигне до по-широк кръг посетители, а не само до тези, които следят редовно културния афиш. Организаторите, фондация „Работилница за граждански инициативи”, са отворени за нови покани и домакинства, които да приютят за кратък период техните фотоси. Предвидени са благотворителни разпродажби на фотоси в различни формати.
***
Yesterday, on November 16, 2009 the exhibition Faces of the Invisible was opened in the Dom na Kinoto. A welcome speech in Bulgarian was given by Mr. Joshua Tembladar from the U.S. Embassy. "Sometimes it's easier to ignore the disadvantaged groups because we do not want to believe or we do not think that there may be a solution to these real and difficult problems" - said Mr. Tembladar. "Looking closely, however, as these photos make us do, is an important step towards finding innovative ways of working towards achieving our common goals of inclusion and respect. Events such as this bring us together and exposes the problems of those who are marginalized. I think the photos are eloquent enough "- the diplomat pointed out.
The opening was attended by representatives of the business, media, and artistic circles, and the NGO sector. Many cinema buffs, were also there, since the exhibition coincides with the movie festival Kinomania. After the official part was over, the guests had an opportunity to chat about for social causes and their vision for philanthropy in our business, the place of photography in art and life while enjoying a glass of wine from “Vini Sliven” and some tasty snacks from "Bella".
The exhibition includes photographs accompanied by brief poetic explanations that reflect the author's impressions photographer Tihomir Iliev. He visited six locations in Western Bulgaria, in which civil society organizations or groups working on different issues, united by religious and ethnic diversity - Catholics and Orthodox Christians, Bulgarians, Roma, Turks, Banat Bulgarians ... What unites them is a significant for the local community cause or idea for which they work together towards achieving it, with the support of Workshop for Civic Initiatives Foundation.
The exhibition will continue until the end of November in Doma na Kinoto and will then travel around the country. So far, the cities that are willing to support it are: Stara Zagora, Varna, Plovdiv, Gabrovo, Ruse and Burgas. The exhibition will travel through areas that are not necessarily identified as cultural (Mall Varna will be hosting the exhibition in February) - so that its message can reach a wider range of people.
The organizers - Workshop for Civic Initiatives Foundation, are open to new invitations of potential hosts of the exhibition. Charitable auctions of the photographs are planned to take place in the near future.
понеделник, 16 ноември 2009 г.
За автора - About the Author
Тихомир Илиев започва да се занимава с фотография в началото на 90-те години. Любовта му към киното го отвежда в НАТФИЗ, където завършва операторско майсторство. Това му дава усет за пространство и движение, които се проявяват в различните жанрове, но най-вече в натюрморта и рекламната фотография.
„Статичният кадър трябва да бъде жив, сякаш нещо току-що се е случило или предстои то да се случи” споделя разбирането си за фотография авторът – което, смята той, е провокирано в него от любовта му към движещия се кадър.
Повече за него и неговата работа можете да намерите на уеб адрес: http://www.picturesandmotion.com/
Tihomir Iliev starts his work as photographer in the beginning of the nineties of the 20 Century. His attraction with cinema leads him to National Academy of Theatre and Film Arts, where he graduates Cinematography. Thus he develops skills and sense of space and motion
that he presents in the different genres, mainly still nature and advertising photography
"Still motion should be alive, as if something has just happened or is about to happen” says the author about his vision on photography, that - he believes - is inspired by his love of motion picture.”You can learn more about Tihomir and his work at www.picturesANDmotion.com
„Статичният кадър трябва да бъде жив, сякаш нещо току-що се е случило или предстои то да се случи” споделя разбирането си за фотография авторът – което, смята той, е провокирано в него от любовта му към движещия се кадър.
Повече за него и неговата работа можете да намерите на уеб адрес: http://www.picturesandmotion.com/
Tihomir Iliev starts his work as photographer in the beginning of the nineties of the 20 Century. His attraction with cinema leads him to National Academy of Theatre and Film Arts, where he graduates Cinematography. Thus he develops skills and sense of space and motion
that he presents in the different genres, mainly still nature and advertising photography
"Still motion should be alive, as if something has just happened or is about to happen” says the author about his vision on photography, that - he believes - is inspired by his love of motion picture.”You can learn more about Tihomir and his work at www.picturesANDmotion.com
петък, 13 ноември 2009 г.
Описание - Description
(English text - below)
Пътуващата ни изложба представя образи – лица, предмети, пейзажи – от страната, които остават на заден план за медийното и общественото внимание и за чието съществуване градският човек често не знае. Фотосите отразяват инициативи от пет населени места в Западна България:
- с. Бърдарски геран;
- гр.Симитли;
- с. Гърмен;
- с.Септемврийци;
- c. Голема Раховица;
- гр. Пирдоп.
Това са градове и села, в които живеят различни етнически и религиозни групи – българи, роми, турци, банатски българи, православни християни, католици, мюсюлмани. Снимките събират в своеобразен калейдоскоп различните дейности, изпълнени от представителите на местната общност - занимания по керамика с деца, подновяване на архивен фитнес и занимания по атлетика, здравно образование в ромска общност, подготвяне и публикуване на книга за местната родова памет и др...
Фотографът достига до тях чрез фондация „Работилница за граждански инициативи” (www.wcif-bg.org), която работи на територията на страната от 2001г. насам и е един от все по-малкото независими местни дарители. Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Американския народ чрез Американската агенция за международно развитие, Балканския тръст за демокрация и фондация „Чарлз Стюарт Мот”.
С медийното партньорство на списание "За хората", списание "Обекти", списание "Осем" и Програмата.
Изложбата ще стартира в София, в Дом на киното (ул. "Екзарх Йосиф"37), от 16 до 30.11.2009, паралелно на фестивала Киномания 2009. След това ще отиде в градовете Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна и Русе. Очакваме и се надяваме пътешествието й да се разшири и удължи още повече и приветстваме вашите покани и предложения за локации и нови домакинства!
Информация за датите и местата може да намерите тук, на уеб-адреса на фондация "Работилница за граждански инициативи": http://www.wcif-bg.org/, както и във фейсбук-групата на фондацията (групата е отворена за всички, които се интересуват).
Our traveling exhibition presents images - people, objects, landscapes - from all over the country, that are not in the limelight of the media and public attention and for which existence people from the city are often unaware. The photos reflect the work of local initiatives from five regions in Western Bulgaria:
- the village of Bardarski Geran;
- the town of Simitli;
- the village of Garmen;
- the village of Septemvriici;
- the village of Golema Rakovitsa;
- the town of Pirdop.
These towns and villages are populated by various ethnic and religious groups - Bulgarian, Roma, Turks, Banat Bulgarians, Orthodox Christians, Catholics, and Muslims. The photos compile in a unique kaleidoscope the various activities implemented by the representatives of the local community - ceramics classes for children, athletic activities, health education in Roma communities, preparation and publication of a book on local ancestral heritage, etc…
The photographer reaches them through Workshop for Civic Initiatives Foundation (WCIF, www.wcif-bg.org), which has been working in various places around the country since 2001 and is one of the few remaining independent local donors. The exhibition is made possible with the financial support of the American people through the U.S. Agency for International Development, the Balkan Trust for Democracy and the Charles Stewart Mott Foundation.
Media partners are: the magazine For the People (Za Horata) magazine; Objects (Obekti) magazine; Osem magazine and The Programme (Programata).
The exhibition will be launched in Sofia, in the Dom na Kinoto (37, Eksarh Yosif Str.), and will stay there starting October 16 till October 30, 2009. This will coincide with the Film festival Kinomania 2009. After that, it will travel to the cities of Plovdiv, Stara Zagora, Burgas, Varna, and Rousse. We wish and hope that more places are added to its journey and welcome your proposals for new locations and hosts for the exhibition!
Information on the dates and locations of the exhibition can be found on the WCIF web site: http://www.wcif-bg.org/, and in the Facebook group of the Foundation (the group is open to everyone interested).
Абонамент за:
Публикации (Atom)
