Великден в Русе. Easter in Russe.

След като приключи изложбата ни във Мол Варна, изложбата отпътува за изложбената зала на МОЛ Русе, където между 23 март и 11 април 2010 посетителите ще имат възможността да направят малко дарение, в замяна на репродукции на фотосите. Изложбата в Русе се организира с любезното съдействие на сдружение "Движение за хармонично развитие на човека" (BMST), Русе.

Следва последната част от интервюто с фотографа Тихомир Илиев.

"Оттам отидох в Симитли. Там има жени активистки – ромки, българки... там няма разлика в етноса – който си мизерува си е мизерник независимо от своята етническа група. Наистина, виждаш чисти и подредени къщи в махалата, хора, които си работят...бях при калайджиите. Само една порутена и мръсна къща имаше в махалата, където живеят като в гето – и това не е, защото е ромска, просто са си такива хората. В София си е гето, но там, в малкия град, не е, там местните си ги знаят. То и с българските къщи е така – все има една къща в селото, която да е на някой непрокопсаник.

Като цяло впечатленията ми са, че са адски смели хората. Може би ежедневието им е такова, че имат сили за това. Не личи лична изгода никъде. Искат нещата да се случват. Повечето хора работят абсолютно без пари. И родителите, и дечицата са много щастливи, че тези неща се случват. Иначе хората в София не вярват, че такива неща се случват и това е, защото медиите създават една фалшива представа за друга реалност в страната. Много са готини тези хора. То си личи кога един има користни цели и кога – не. Тук резултати има. То се вижда и по начина, по който им се говори, по начина, по който местните се отнасяха към моите водачи – хората, които са активно ангажирани с проектите..."

***

23.03. - 11.04
The next place where the exhibition goes is the exhibition halll of the Mall Russe with the kind organisation support ot the Body Mind Soul Training organisation, Russe.
Following are the final lines from the interview with the photographer Tihomir Iliev on his trip.

Then I went to Simitli where I met some Roma and Bulgarian women activists. Poverty strikes everybody there, regardless of the ethnicity. Indeed, one can see tidy houses in the Roma neighbourhood, people who are working…I visited the Kalaydjii, as well. There was only one decrepit and filthy house in the neighbourhood, but that was not because its inhabitants were Roma, but because they were simply messy people. It is the same situation with the homes of the Bulgarians – there is always one house that belongs to some misfit.


My overall impression of these people is that they are very brave. Maybe their strength comes from their way of life. They do not seek personal gain and they want things to happen. Most of them do not receive payment for their work. Parents and their children are very happy that these activities are taking place there. Due to the false representation of the reality in other parts of the country, most people in Sofia do not believe that things like that can happen. The people there are wonderful. The results are evident also in the local people’s attitude and in the way they relate to my guides-the people who are actively involved in the project’s activities.