„Слава под прахта”Революциите в България приключват така. Най-много да кръстят булевард или улица на твое име.
Glory Covered by Dust
That’s how revolutions in Bulgaria end. At most you get a street or boulevard named after you.
*English text - below
Тъй като изложбата е следствие на едно пътешествие, по-долу започваме да представяме извадки от разговора с фотографа Тихомир Илиев за отделните места, посетени от него:
Село Голема Раховица беше първото посетено място, с него стартирах много силно. Докато чакахме да се съберат и да поработят децата, участници, за да се поотпуснат преди да ги снимам, ходихме до порутеното училище, което някакъв бизнесмен е купил. Това не е част от проекта по никакъв начин, но хората искаха да ми покажат училището, защото им е нужно пространство, имат нужда от една стаичка. А 15 години това нещо ей-така си седи – а те имат нужда от площ, от пространство. Сега там е страшна разруха. Иначе самите жени, които се занимават с изпълнението на проекта са страхотни – те са първенци в района, там те са много видими, изобщо не са невидими. Обаче тук в големия град никой не знае за тях, тях той е ала-бала. Тези жени обожават да работят с деца, даже работата, за която получават средства, я доразвиват и правят допълнителни неща с тези дечица – ангажират ги с екологичното състояние на района, с това да помогнат на някой стар човек, да развиват гражданското си мислене. Страшно уважение има към тях – те ми помогнаха да няма бариера между мен и хората, които съм снимал.
Това беше първото ми място и с него стартирах много силно.
***
Тъй като изложбата е следствие на едно пътешествие, по-долу започваме да представяме извадки от разговора с фотографа Тихомир Илиев за отделните места, посетени от него:
Село Голема Раховица беше първото посетено място, с него стартирах много силно. Докато чакахме да се съберат и да поработят децата, участници, за да се поотпуснат преди да ги снимам, ходихме до порутеното училище, което някакъв бизнесмен е купил. Това не е част от проекта по никакъв начин, но хората искаха да ми покажат училището, защото им е нужно пространство, имат нужда от една стаичка. А 15 години това нещо ей-така си седи – а те имат нужда от площ, от пространство. Сега там е страшна разруха. Иначе самите жени, които се занимават с изпълнението на проекта са страхотни – те са първенци в района, там те са много видими, изобщо не са невидими. Обаче тук в големия град никой не знае за тях, тях той е ала-бала. Тези жени обожават да работят с деца, даже работата, за която получават средства, я доразвиват и правят допълнителни неща с тези дечица – ангажират ги с екологичното състояние на района, с това да помогнат на някой стар човек, да развиват гражданското си мислене. Страшно уважение има към тях – те ми помогнаха да няма бариера между мен и хората, които съм снимал.
Това беше първото ми място и с него стартирах много силно.
***
As the exhibition resulted from a journey around the country, following e start presenting some excerpts from the comments of the photographer Tihomir Iliev on the sites he visited.
The village of Golema Rakovitsa was the first place that I visited. While we were waiting for the children to gather, we went to the old ruined building of the school which was now owned by a local businessman. This was not in any way part of the project but people there wanted to show me the school, because they need space, they need one room, and this building has been just standing there for the past 15 years, complety demolished. The women who work on the project are great – they are leaders in the region and keep themselves visible, they are not at all invisible. Here in the big city, however, nobody knows about them, for them all this is yada-yada. These women love to work with children, they even further develop the project activities for which they receive funds and do additional activities with these children – try to engage them in ecological events, in helping the elderly, in developing their civil mind set. They are very well respected – they helped me to melt the barrier between me and the people whom I photographed.
This was the first place that I visited – a very strong starting point for me.
The village of Golema Rakovitsa was the first place that I visited. While we were waiting for the children to gather, we went to the old ruined building of the school which was now owned by a local businessman. This was not in any way part of the project but people there wanted to show me the school, because they need space, they need one room, and this building has been just standing there for the past 15 years, complety demolished. The women who work on the project are great – they are leaders in the region and keep themselves visible, they are not at all invisible. Here in the big city, however, nobody knows about them, for them all this is yada-yada. These women love to work with children, they even further develop the project activities for which they receive funds and do additional activities with these children – try to engage them in ecological events, in helping the elderly, in developing their civil mind set. They are very well respected – they helped me to melt the barrier between me and the people whom I photographed.
This was the first place that I visited – a very strong starting point for me.
