Великден в Русе. Easter in Russe.

След като приключи изложбата ни във Мол Варна, изложбата отпътува за изложбената зала на МОЛ Русе, където между 23 март и 11 април 2010 посетителите ще имат възможността да направят малко дарение, в замяна на репродукции на фотосите. Изложбата в Русе се организира с любезното съдействие на сдружение "Движение за хармонично развитие на човека" (BMST), Русе.

Следва последната част от интервюто с фотографа Тихомир Илиев.

"Оттам отидох в Симитли. Там има жени активистки – ромки, българки... там няма разлика в етноса – който си мизерува си е мизерник независимо от своята етническа група. Наистина, виждаш чисти и подредени къщи в махалата, хора, които си работят...бях при калайджиите. Само една порутена и мръсна къща имаше в махалата, където живеят като в гето – и това не е, защото е ромска, просто са си такива хората. В София си е гето, но там, в малкия град, не е, там местните си ги знаят. То и с българските къщи е така – все има една къща в селото, която да е на някой непрокопсаник.

Като цяло впечатленията ми са, че са адски смели хората. Може би ежедневието им е такова, че имат сили за това. Не личи лична изгода никъде. Искат нещата да се случват. Повечето хора работят абсолютно без пари. И родителите, и дечицата са много щастливи, че тези неща се случват. Иначе хората в София не вярват, че такива неща се случват и това е, защото медиите създават една фалшива представа за друга реалност в страната. Много са готини тези хора. То си личи кога един има користни цели и кога – не. Тук резултати има. То се вижда и по начина, по който им се говори, по начина, по който местните се отнасяха към моите водачи – хората, които са активно ангажирани с проектите..."

***

23.03. - 11.04
The next place where the exhibition goes is the exhibition halll of the Mall Russe with the kind organisation support ot the Body Mind Soul Training organisation, Russe.
Following are the final lines from the interview with the photographer Tihomir Iliev on his trip.

Then I went to Simitli where I met some Roma and Bulgarian women activists. Poverty strikes everybody there, regardless of the ethnicity. Indeed, one can see tidy houses in the Roma neighbourhood, people who are working…I visited the Kalaydjii, as well. There was only one decrepit and filthy house in the neighbourhood, but that was not because its inhabitants were Roma, but because they were simply messy people. It is the same situation with the homes of the Bulgarians – there is always one house that belongs to some misfit.


My overall impression of these people is that they are very brave. Maybe their strength comes from their way of life. They do not seek personal gain and they want things to happen. Most of them do not receive payment for their work. Parents and their children are very happy that these activities are taking place there. Due to the false representation of the reality in other parts of the country, most people in Sofia do not believe that things like that can happen. The people there are wonderful. The results are evident also in the local people’s attitude and in the way they relate to my guides-the people who are actively involved in the project’s activities.

Изложбата стартира във Варна. The exhibition was opened in Varna

(English text - below)

Този месец изложбата ще бъде на разположение на варненци за разглеждане. Домакин е МОЛ Варна, който любезно ни предостави възможността да представим нашите фотоси в пространство, което пряко отговаря на нашите интереси - публично и неспецифично културно пространство, където хора от всякаква възраст и социални групи да се докоснат до идеята и визията. Следващата локация е МОЛ Русе, в процес на договоряне сме за изложбените пространства в градовете Пловдив и Бургас.
Отворени сме и за вашите предложения и покани от корпоративни офиси и комерсиални пространства или други за бъдещи локации!


***

This month the exhibition will be exposed to the attention of the citizens of Varna. The host - Varna Mall - has kindly offered the space for the period of one month, thus giving us the chance to use a space that reffers directly to our main demans for it: to be popular and not specified as 'cultural' in order to atract viewrs from all social groups and ages. The next location is the Rousse Mall, we are currently negotiating the spaces in Plovdiv and Bourgas.
We are open to your proposals and invitations for corporate offices and commercial spaces or other - for future possible exhibition venues!

Януари в Стара Загора и малък разказ за Гърмен

„Само ако вярваш”

Тя е пазителката на големия ключ за портите на църквата. Вярата я е превърнала в един от най-издръжливите и силни хора, които съм срещал.

If Only You Had Faith
She is the keeper of the big key to the church gates. Her faith has made of herone of the strongest and most powerful people I have met.


За много години, скъпи приятели!

След дългите празници и прехода към първите работни дни - ето ни отново с обявата, че изложбата вече се намира в регионална библиотека "Захарий Княжески", гр. Стара Загора, където ще остане до края на януари.
Както в офисите на ПИБ през декември, така и тук посетителите имат възможността да направят малко дарение за продължаване на програмата в Западна България, като получат в замяна малка репродукция на някоя от фотографите от изложбата.

А ето и разказ за следващoto място от пътешествието на фотографа - Гръмен, Родопите.

"Следващото място беше Гърмен. Там срещнах две страхотно смели жени. Това там е читалище, с кинозала и малка изложбена зала. Те са публикували брошура и имат диск, с които представят туристическия потенциал на района. Това бяха две много смели жени. Снимах църквата там - парите по проекта са използвани, за да се оправи подстъпа към нея. Тя изглежда много добре поддъжана. При огормния брой джамии наоколо, тази църква изглежда някак единствена. Но хората не се делят там на християни и мюсюлмани. Видях една невероятна жена - клисарката. Местните си тачат църквата...
...Хората от проекта там всъщност са много видими - за нас са невидими, понеже сме загубени в суматохата на големия град и понеже медиите обикновено не представят истинския живот - такъв, какъвто е - а се фокусират само върху скандала..."
 
***

Happy New Year, dear friends!


After the long holidays and the transition towards the working rhythm, we are back again with the announce that the exhibition is already located in the Regional Stara Zagora Library "Zaharii Kniazheski", where it is gonna be presented untill the end of the month. After this we are going to be hosted in the Mall of Varna.

As it was in the offices of the First Investment Bank, here too the visitors have the possibility to make a small donation for the continuation of the community development programme in West Bulgaria. In return they will receive a card-sized or small poster-sized reproduction of a photo from the exhibition.



Following is the next story from the photographers trip around the sites, represented in the exhibition:


My next stop was the village of Garmen in the Rodopy Mountains. There I met with two very cool, bold-spirited women. There is a community center (Chitalishte), a cinema hall, and a small exhibition hall. They have published a booklet and have made a disk to present the tourist potential of the region. These were two very brave women. I took photos of the church there. The project money was used to rebuild the walkway to the church. It looked very well kept. I saw many mosques there, as well. People do not divide into Christians and Muslims there… I met an incredible woman - who is a sexton. The locals cherish their church. They are very much visible, though invisible for us, because we are lost in the hustle and bustle of the big city and the media do not represent real life.

Отново изложба. Сега - в офисите на ПИБанка, София. Exhibition starts again. Now - in two offices of FIBank, Sofia

* English text - below

Следващите дати, в които нашата изложба намери домакинство са 17.12.2009 - 11.01.2010г, в два софийски офиса на Първа Инвестиционна Банка. Това са централният и най-новият офис на банката, на адреси: “Драган Цанков“ №37 и бул. “България” 81 Г

Успяхме да подготвим малки репродукции на фотосите, в два размера: картичка (13/18см) и малък плакат (20/30см), които вече ще имате възможност да си вземете и да дарите съотв. 5 или 9лв за продължаването на програмата ни в Западна България (района, от който настоящите фотоси бяха взети). С това поставяме началото на нов фонд - фонд "Западна България" - в който всеки желаещ може да дари средства за развитието на местни инициативи в този изостанал и отдалечен голям регион на родината ни. Даренията могат да стават както чрез картички и постери на живо в настоящата и бъдещите локациии на изложбата, така и директно в сметката на този фонд, в която ще отиват всички средства за програмата: BG95FINV91501000042808. През 2010 информация за това къде са отишли набраните средства, ще получите от тук - блога на проекта - както и от сайта на ФРГИ (http://www.wcif-bg.org/).

Следващите, вече известни, дати и локации, са:

13.01.2010 г. - 30.01.2010 г. в гр. Стара Загора, регионална библиотека “Захарий Княжески”, бул. “Руски” 46
1.02.2010 г. - 28.02.2010 г. в МОЛ Варна, ул. “Владислав Варненчик” 186
22.03.2010 г. - 11.04.2010 г. в гр. Русе, изложбената галерия на Royal City Center, ул. “Александровска” 26

Благодарим ви, че бяхте с нас!
Елате пак за още актуални детайли по развитието на проекта.

***

The next dates when our exhibition will be held are 17 December 2009 – 11 January 2010 in two Sofia offices of The First Investment Bank. These are the central and the newest of the clients’offices of the Bank, at 37 Dragan Tzankov str. and 81G Bulgaria blvd.

We succeeded in preparing small reproductions of few of the photos, in two sizes: 13/18cm (card) and 20/30cm (poster) that can be taken from the exhibition. In return we would expect you to make a small donation for our newly established fond, “The West Bulgaria Fund”, that will further support initiatives in the same region as the ones, where the photos have been taken. You can make donations eigther in the exhibition locations, or directly through the bank account of this newly established fond, where all finances for this programme will gather: BG95FINV91501000042808, First Investment Bank. In 2010 we will provide you with info on the money collected and spent throughout the programme, here, as well as on the website of the Workshop for Civic Initiatives Foundation (http://www.wcif-bg.org/)

The next dates and places of our travelling exhibition, that are already known, are:
13.01.2010 – 30.01.2010, Stara Zagora, Regional Library “Zahariy Kniazheski”, 46 Ruski blvd
1.02.2010 – 28.01.2010 Varna, at Mall Varna, 186 Wladislav Varnenchik blvd
22.03.2010 – 11.04.2010, Russe, at the exhibition hall of the Royal City Center, 26 Alexandrovska str.

Thank you for visiting us!
Visit our blog again to learn the latest developments about our project!

Селото на банатските българи - The village of the Banat Bulgarians

„По конец”
Той поддържа къщата си в маниакален ред и чистота. Всяка стая превръща в музей на ежедневието на банатските българи.

In Strict Order
He meticulously cleaned and maintained his house in strict order, transforming each room into a museum of everyday life of the Banat Bulgarians.

* English text - below

След това отидох в селото на банатските българи, Бърдарски геран. Нетипична архитектура и пейзаж – два кордона борове, нетипична за региона растителност. Разговарях с ПР-ката на Бяла Слатина. Това са българи-католици, изселени са в Германия от Хитлер през втората световна война, защото са живели по-преди във времето в Германия. Този човек на фотографията е наследник, навремето е бил спортист и обожава шаха. Бил също отличник в стрелбата и заради това е бил по-ценен и уважаван и е успял да излезе навън и да основе общество на банатските българи извън нас – в Сърбия. Там е някак си друго, накрая на пътя е. Пътят свършва там. (Каквото и да направиш няма къде да избягаш после ;)

Като се върнали след войната са им дали земя, без да плащат данъци, и те били много работливи. Построили си от типичните си къщи от кирпич – с дебели зидове, в кофража се трамбова глината. Зимата са топли – лете са студени. Голяма чистота, културата им е малко шарена – килими, цветенца, много работливи хора, които си държат на традициите. Дома, в който влязох – такава градина! в къщата на един мъж, който живее сам в кирпичена къща. Къщата се прави само от глина, без слама. Къщите са на два етажа, с гредоред. В средата на къщата се прави помещение, в което се пали огън. Едната част на въздуховод отоплява едната част на къщата – другата – в другата половина. А в средата на къщата има на върха място за закачане на месо, което от тази топла стаичка се опушва на тавана и те казват, че една година може да изкара месото така приготвено – типична за тях рецепта. Така къщата е много чиста – само тази стая се замърсява. Прецизно измислен дом. Изобщо – животът е много естествен. Там сега се инвестират немски пари в един стар немски манастир – наоколо започват да се купуват къщи, защото ще се строи германски пансион, който за децата от селото ще бъде безплатен – и затова хората се заселват сега там, понеже ще бъде качествено образованието. Спокойно и чисто е, за разлика от повечето места наоколо...
(следва)

***

After that I went to the village of the Banat Bulgarians, Burdarski Geran. It strokes me with its atypical architecture and landscape – two rows of pine trees - atypical vegetation for the region. Its population comprises of Bulgarian Catholics, who were exiled to Germany by Hitler during the Second World War. I spoke with the PR officer of the town of Biala Slatina. This man is a photography successor; he used to be an athlete and loves to play chess. He was also an excellent shooter, therefore he was well respected and was able to go abroad and managed to establish the Banat Bulgarians’ Society in Serbia. It is somehow different there. The road ends there. (Whatever you do you cannot run away afterwards ;)

Upon returning after the war, they were given land, for which they did not have to pay taxes. They were also very hard-working. They built themselves some of the typical houses made out of sun-dried bricks – with thick walls. They are warm during the winter and cool during the summer. Their culture is colorful and they are very clean and hardworking people, who hold on to tradition. The home I visited had a wonderful garden; it belonged to a man who lived there all by himself. The house was made out of clay without the use of hay. The houses have two floors with trimmer joists. In the middle of the house there is a big room where fire is lit. In the middle of the house there is a hook on the ceiling used for hanging meat, which is smoked by the room’s own heat, and the meat can last one year like that, according to the local recipe. Only this room gets dirty, the rest of the house is very clean – a home designed with precision. Life, as a whole is very natural there. At the present moment, German funds are being invested in the renovation of an old German monastery. Also, a lot of the houses in the region are being sold, because a German boarding house is going to be built, which will be free of charge for the local children. A lot of people are settling there because of the quality education that is going to be offered. It is a very tranquil and clean place, unlike the surrounding area...
(to be continued...)

Септемврийци - Septemvriytsi

„На фокус” - Тя произхожда от едно от най-милите ромски семейства. Преди години глаукомата уврежда зрението й. Изключително интелигентно момиченце, което обича да помага на мама в къщната работа. Дано глаукомата не попречи докрай на любимото й занимание – четенето.

In Focus - She comes from one of the kindest Roma families. Years ago she was afflicted with glaucoma which damaged her eyesight. She is a very intelligent little girl who likes to help her mother with the housework. Hopefully the glaucoma will not get in the way of her favourite pastime – reading.

* English text - below.

Продължаваме с интервюто на фотографа: „После заминах за козлодуйския регион – 3-4 места” – продължава Тихомир. Село Септемврийци – е недалеч от Козлодуй. Срещнах се с хората от ромската махала. В махалата има едно място, което местните са си направили перфектно - център с градина, с пързалка, 2-3 страхотни помещения. Там са ромските майки, които се занимават с децата от квартала. Така децата вместо да ходят и да правят глупости в свободното време играят на „Не се сърди човече” или на карти. Проблемът там е здравен – децата имат астма, глаукома и т.н. – заради климата и хигиената. Почти всички живеят в неизмазани стаи, градени от стари материали...

More notes on the photographer's travel: „Later on I left for the Kozloduy region – where I made 3 or 4 stops.” – continues Tihomir. The village of Septemvriitsi is not very far away from Kozloduy. There I met people from the Roma community. The locals there have created a perfect place – a children’s center with 2, 3 rooms and a slide, where the children can spend their free time playing board games, cards, etc., instead of getting into trouble. Many of the children there have health problems – asthma, glaucoma, etc., due to the local climate and to bad hygiene. Almost all of them live in unpainted rooms built of old materials…

Интервю с фотографа, начало - Interview with the photographer, Ist part

„Слава под прахта”
Революциите в България приключват така. Най-много да кръстят булевард или улица на твое име.

Glory Covered by Dust
That’s how revolutions in Bulgaria end. At most you get a street or boulevard named after you.

*English text - below
Тъй като изложбата е следствие на едно пътешествие, по-долу започваме да представяме извадки от разговора с фотографа Тихомир Илиев за отделните места, посетени от него:

Село Голема Раховица беше първото посетено място, с него стартирах много силно. Докато чакахме да се съберат и да поработят децата, участници, за да се поотпуснат преди да ги снимам, ходихме до порутеното училище, което някакъв бизнесмен е купил. Това не е част от проекта по никакъв начин, но хората искаха да ми покажат училището, защото им е нужно пространство, имат нужда от една стаичка. А 15 години това нещо ей-така си седи – а те имат нужда от площ, от пространство. Сега там е страшна разруха. Иначе самите жени, които се занимават с изпълнението на проекта са страхотни – те са първенци в района, там те са много видими, изобщо не са невидими. Обаче тук в големия град никой не знае за тях, тях той е ала-бала. Тези жени обожават да работят с деца, даже работата, за която получават средства, я доразвиват и правят допълнителни неща с тези дечица – ангажират ги с екологичното състояние на района, с това да помогнат на някой стар човек, да развиват гражданското си мислене. Страшно уважение има към тях – те ми помогнаха да няма бариера между мен и хората, които съм снимал.
Това беше първото ми място и с него стартирах много силно.


***

As the exhibition resulted from a journey around the country, following e start presenting some excerpts from the comments of the photographer Tihomir Iliev on the sites he visited.

The village of Golema Rakovitsa was the first place that I visited. While we were waiting for the children to gather, we went to the old ruined building of the school which was now owned by a local businessman. This was not in any way part of the project but people there wanted to show me the school, because they need space, they need one room, and this building has been just standing there for the past 15 years, complety demolished. The women who work on the project are great – they are leaders in the region and keep themselves visible, they are not at all invisible. Here in the big city, however, nobody knows about them, for them all this is yada-yada. These women love to work with children, they even further develop the project activities for which they receive funds and do additional activities with these children – try to engage them in ecological events, in helping the elderly, in developing their civil mind set. They are very well respected – they helped me to melt the barrier between me and the people whom I photographed.
This was the first place that I visited – a very strong starting point for me.